www.zdravoslovno.biz

Разговор с доц. Темелкова-Кюркчиева – интернист, ендокринолог и диебетолог в медицински център „Роберт Кох”.

- Доц. Темелкова-Кюркчиева, какво представлява метаболитният синдром?

- Касае се за една съвкупност от едновременно развитие на болести като захарен диабет (или нарушен глюкозен толеранс), високо кръвно налягане, нарушения в мастната обмяна (високи триглицериди и намален „добър” холестерол), затлъстяване (особено от мъжки тип, т.е. с увеличаване на коремната обиколка), нарушения в кръвосъсирването и други, водещи до преждевременно остаряване на артериалните кръвоносни съдове (развитие на атеросклероза), с което метаболитният синдром е отговорен за основните причини за смъртност и инвалидизиране в развитите страни: сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. В по-широк аспект към метаболитния синдром се числят и нарушения като подагра (или увеличена пикочна киселина), чернодробна стеатоза (увеличено отлагане на мазнини в черния дроб), сънна апнея (нарушения в дишането по време на сън), еректилна дисфункция и други.


- Колко е чест метаболитният синдром по света?

- Честотата му нараства глобално. И в развитите страни, където са засегнати около 20% от възрастното население, и в развиващите се държави, тенденциите са катастрофални.


- Какви са причините за възникване на метаболитния синдром?

- Причините са комплексни. Играят роля и генетични фактори (т.е. фамилната предразположеност) и начинът на живот (особено прекомерното хранене с висококалорийна храна, липсата на физическа активност, др.). Решаващо е взаимодействието на тези фактори помежду им.


- Има ли изследвания, с които да се определи генетичният риск?

- Открити са множество генетични рискови фактори, които са от значение за увеличаване на риска, но все още не е намерено изследване, с което цялостно да се оцени вероятността за развитие на синдрома при едно конкретно лице.


- Как да разберем кои хора са застрашени?

- Застрашен е на практика всеки, който води неправилен начин на живот. Дори хора, без „лошо” генетично наследство, които водят застоял начин на живот, прекарвайки основната част от деня си пред телевизор, компютър, в кола и т.н. са реално застрашени да развият т.н. инсулинова резистентност и да се отключи развитието на синдрома. Рискът е още по-голям, когато това се съчетава с прекомерно хранене и всичко това е налице на фона на фамилна предразположеност.


- Може ли да се твърди, че метаболитният синдром е последица на стресовия живот?

- До определена степен – да. Непреработеният психосоциален стрес, т.е. силните дразнители в служебния и личен живот биха могли да провокират вредни навици като преяждане и злоупотреба с алкохол, както и да намалят мотивацията за двигателна активност. Освен това стресът директно влияе на нервноендокринната система.


- Как да разберем дали имаме метаболитен синдром? Как се поставя диагнозата?

- Все още няма окончателно единомислие сред международните дружества по този въпрос. Независимо от някои разногласия обаче (които са повече от технически, отколкото от научен характер), трябва да се има предвид едновременното наличие на наднормено телесно тегло, увеличена обиколка на талията, повишена кръвна захар на гладно или след натоварване с глюкоза, повишено кръвно налягане и повишени триглицериди или намален «добър» холестерол в кръвта. При това през последните десет години е налице промяна в представите ни за референтните (т.е. нормални) стойности относно тези параметри, като критериите стават все по-строги.


- Възможно ли е да се лекуват последиците на метаболитния синдром?

- За съжаление само до определена степен. Разбира се съществуват модерни лекарства за лечение на отделните компоненти на синдрома, като например за понижаване на високото кръвно налягане, кръвна захар или триглицериди. Изследванията обаче показват, че един диабет от втори тип, след като се е проявил, независимо от лечението често дава последици, особено от страна на сърцето. Така че най-добрият начин да се избегнат последиците на метаболитния синдром е да се предпазим от неговото възникване изобщо!


- От какво на практика са най-застрашени лицата, засегнати от метаболитния синдром?

- Последиците са от страна на много органи и системи. Най-опасни относно продължителността на живота са сърдечният инфаркт и мозъчният удар, в резултат на засягането от атеросклероза на коронарните (сърдечните) и мозъчните съдове. За качеството на живот обаче са от значение и много други прояви, респ. последици на синдрома като исхемична болест на сърцето (протичаща с умора, задух и болки или стягане в гърдите, особено при физическо усилие), хроничната мозъчна атеросклероза (характерна с нарушения на паметта, равновесието, склонност към депресия и др.), както и еректилната дисфункция или импотентност, подагра и др.


- Кой пол е по-застрашен?

- Мъжете са по-често засегнати от метаболитния синдром. При жени съществува известна защитна функция от страна на женските полови хормони, която отпада след менопауза, и тогава рискът се изравнява с този при мъжете.

- Пощадени ли са младите хора?

- За съжаление не. Тревожни данни от много страни сочат, че дори в училищна възраст, неправилното хранене с много шоколадови или други висококалорийни храни, в съчетание с дългото стоене пред компютърните игри, води до затлъстяване и развитие на метаболитен синдром. Ужасяващи са резултатите от аутопсионни изследвания при млади хора, загинали при автомобилна злополука, които показват все по-често напреднали атеросклеротични съдови прояви, каквито не би трябвало да се очакват в тази възраст!


- Не представяте ли нещата по-апокалиптично отколкото е реално?

- Категорично не. Трагичните констатации в момента са резултат на сериозни международни наблюдения. От нас зависи дали тази ситуация ще се промени или не. Като човек оптимист смятам, че всеки, който е загрижен за здравето си и се храни разумно, в съчетание с физическа активност и позитивно мислене, има добър шанс да избегне срещата с метаболитния синдром, т.е. нещата са така да се каже в „наши ръце”.


- Не смятате ли, че пресилвате възможностите на човека за влияние върху собственото му здраве?

- Ни най-малко! Естествено е, че хората сме смъртни, че в определен момент остаряваме и си отиваме. Това е нормално. И не си правя илюзии, че чрез здравословен начин на живот ще станем безсмъртни. Истината е, обаче, че сме в състояние до голяма степен да регулираме здравето си по отношение на риска за развитие на метаболитния синдром, а оттам и за удължаване на живота ни с около 10-15 години, при това с качествен живот, с физическа, умствена и емоционална пълноценност. А това не е никак малко.


- Мнозина твърдят, че здравето е по-скоро „Божа работа”? Как мислите?

- Прекрасен въпрос!! Да не забравяме, че и според библията едно от най-важните задължения на един християнин е да се грижи за здравето на тялото си, което е Божие творение!